ВАКСИНА СРЕЩУ РАК НА ШИЙКАТА НА МАТКАТА

Ето и информация за доста нашумялата вече ваксина срещу рак на шийката на матката:

Вируси на човешкия папилом (HPV)
Стефан Ковачев

Под названието “вирус на човешкия папилом” (НРV) се обединяват над 100 типа вируси, които се развиват най-вече в кожата и лигавиците. Към тези вируси спадат причинителите на обикновените брадавици по ръцете и на кокошия трън.
Част от типовете HPV се предават по полов път. Те се заселват в кожата на пениса, вулвата, ануса и скротума. Могат да се разпространят към влагалището, маточната шийка и ректума. В зависимост от типа НРV, проявите им варират от генитални брадавици (наречени “остри кондиломи”) до предракови или ракови промени в засегнатите клетки. В зависимост от способността им да предизвикват рак, типовете НРV се разделят на нискорискови и високорискови. Най-чести причинители на остри кондиломи са нискорисковите типове 6 и 11. Способност да предизвикват рак имат около 60 типа HPV. Типове 16 и 18 се приемат за най-високорискови.

Честота
HPV са най-често срещаните полово-предавани вируси. Над 630 милиона души по света са заразени с НРV, а броят на новозаразените се увеличава с 5-6 милиона годишно. Една десета от мъжете и жените са имали кондиломи поне веднъж през живота си. Над 40 милиона са с предракови изменения, които в около 10 % от случаите се превръщат в рак. Мъжете и жените са еднакво засегнати. Близо две трети от половоактивното население на света задължително се среща поне с един от типовете НРV. Най-висока е честотата на инфекцията с НРV при младите хора.

Начин на заразяване
НРV се предават чрез вагинален, орален и анален секс, както и чрез директен кожен допир. Кондиломите се развиват 3 седмици до 6 месеца след полов контакт, това обаче може да стане и след години – в зависимост от състоянието на имуната система. Бременна жена, инфектирана с НРV, може да предаде вируса на бебето при раждането му. При заразени с НРV бебета са описани кондиломи в гърлото и носоглътката.

Симптоми
При близо 80 % от инфекциите с HPV симптоми липсват. Вирусът живее в кожата и лигавиците, но няма външна изява. Заразените не знаят за своята инфекция и продължават да предават вируса на своите сексуални партньори.
В останалите случаи вирусът предизвиква
поява на остри кондиломи, които не болят, но понякога сърбят и обикновено се забелязват от заболелия или от партньора му
дискретни изменения по маточната шийка и влагалището, които се откриват при наистина внимателен гинекологичен преглед, а понякога – само с помощта на оптически уред (колпоскоп). Някои от тях се наричат "папиломи", а други -- не.
НРV предизвиква характерни изменения в засегнатите клетки. Тези изменения се установяват под микроскоп. Те могат да са налице и тогава, когато липсва каквата и да било промяна, видима с просто око.

Диагноза
Ако НРV са се проявили във вид на изменения, видими с просто око или колпоскоп, диагнозата се поставя по време на преглед от гинеколог или дерматолог. Дори и в такива случаи често се налага взимане на тъканна проба (биопсия), която единствена е в състояние да разпознае със сигурност предраковите изменения в тъканите.
Характерните изменения в засегнати от HPV клетки се установяват и чрез цитологично изследване. На практика това става по два основни начина:
чрез широко известната “профилактична цитонамазка” (РАР-тест) от маточната шийка
чрез изследване на клетки в течна среда – един метод, който все още не е масово внедрен в България.
Всяка здрава жена, която води полов живот, трябва да прави профилактична цитонамазка от маточната шийка поне веднъж на две-три години. Ако се открият изменения в клетките, на пациентката се предлагат две последващи диагностични процедури – оглед с оптика (колпоскопия) и взимане на тъканна проба (биопсия).
Най-съвременият метод за откриване на HPV е извършването на ДНК-тест. Той категорично доказва инфекция с НРV в маточната шийка. Нещо повече, методът позволява точното определяне типа на вируса – нискорисков или високорисков – което е безкрайно важно за по-нататъшното поведение. ДНК-тестът е скъпо изследване и това е единственият му недостатък. До този момент не е разработен ДНК-тест за откриване на НРV при мъжа.

Лечение
Засега не е открит начин за унищожаване на НРV с лекарства. Установено е, че при добра имунна система човек сам се преборва с вируса. Това обуславя приложението на лекарства-имуномодулатори, които подобряват защитните сили на организма.
Промените по кожата и лигавиците (остри кондиломи) подлежат на отстраняване. Съществуват няколко начина за това, в зависимост от размера и разположението на кондиломите.
замразяване с течен азот
изгаряне с електричество (електрокаутеризация) или друг вид енергия, например лазерен лъч
унищожаване с органични киселини.
Пациентките с патологично променена цитонамазка и тези с доказано наличие на НРV в маточната шийка трябва незабавно да потърсят помощта на гинеколог.

Профилактика
HPV безусловно спадат към болестните причинители, предавани по полов път. Това означава, че всички методи и средства за предпазване от полово-предавани инфекции са приложими и за предпазване от НРV. Такива методи и средства са
половото въздържание
моногамното сексуално поведение (от страна и на двамата партньори)
редовното използване на презервативи.
Същинската профилактика на заразяването с HPV стана възможна от 2006 година с появата на ваксина срещу тези вируси. Тя е модерен продукт, който ефективно предпазва срещу най-разпространените типове НРV. При някои ваксини това са само високорисковите типове (16 и 1, при други са включени и нискорискови типове (напр. 6 и 11). Ваксината е предназначена основно за момичета на възраст между 9 и 15 години, преди започване на първите полови контакти. Ваксинацията се извършва чрез мускулно инжектиране по определена схема. Тя създава траен и устойчив имунитет срещу типовете вирус, за които е предвидена.
Ваксинацията е само предпазна мярка. Тя не лекува нито рак на маточната шийка, нито предракови изменения, нито остри кодиломи. Ваксинирането не замества профилактичния гинекологичен преглед, защото не осигурява имунитет срещу всички вируси, причинно свързани с развитие на рак.

**********

Изразът „раничка на шийката на матката” е особено разпространен сред пациентите. За съжаление не малко лекари допринасят за продължаващата популярност на този архаизъм. В следващите редове ще се опитам да обясня какво обикновено се крие зад израза, какво значение има, каква е връзката с рака на маточната шийка и какво пациентът да очаква от своя лекар като поведение.

В същност в големия си процент „диагностицираните” „ранички” представляват нормално състояние. При преглед се установява по-голям или по-малък зачервен участък на маточната шийка. Той се дължи на това, че при жените между юношеството и менопаузата, под влияние на високото ниво на половите хормони, лигавицата, която покрива вътрешната част на матката достига малко извън нея. Маточната лигавица, за разлика от тази покриваща влагалището, е много тънка – представена от един слой клетки. Поради това през нея прозират кръвоносните съдове, които са с червен цвят. По такъв начин този участък, където тя е разположена на маточната шийка контрастира отчетливо с околната тъкан (снимката). Без при това да става въпрос за никаква раничка! Когато това състояние е по-изразено и обхваща по-голяма част от маточната шийка се обозначава с медицинския термин ектропион. При жени с хормонални нарушения водещи до ниско ниво на половите хормони този феномен не се наблюдава и може да даде първоначална ориентация на лекаря. След менопаузата (спиране на менструациите) „тънката” лигавица се премества навътре към маточната кухина – това е причината при жените от тази възраст „раничките” да изчезват.

При обикновен преглед с невъоръжено око освен да се констатира това зачервяване, което както се разбра в повечето случаи е нормален феномен, не е възможно категорично да се заключи дали има или не болестни изменения. За това на помощ идват цитонамазката и колпоскопията. Извършването им е важно, защото чрез тях се диагностицират промените, които предшестват рака на маточната шийка или началния рак. Ясно трябва да се подчертае – ектропионът не е причина за рак! Днес има безспорни данни за връзката на рака с човешкия папиломен вирус (HPV) – предаван по полов път. За щастие трансформацията на нормална към ракова тъкан изисква време – често десетилетие, през което се извършват промени в клетките. Тези промени могат да се установят от опитен лекар (цитолог) при изследване на цитонамазка. Вземането на цитонамазка е безболезнена манипулация представляваща „обърсване” на маточната шийка с памучно тампонче, четчица или специална щпатула. Така събрания секрет се разстила на тънко стъкло и фиксира. След необходимата обработка цитолога се произнася дали клетките са „нормални”. У нас все още се използва система, при която резултатите се категоризират в пет групи, някои с подгрупи. Най общо ПАП 1 и 2 са напълно нормални, 3 междинна – изискваща уточнение, 4 и 5 – има явни болестни изменения. На всяка жена се препоръчва не по-късно от три години след започване на полов живот веднъж годишно да се взема цитонамазка – до 70 г. възраст. При наличие на три последователни цитонамазки с нормален резултат изглежда безопасно интервала на изследване да се удължи на две години. Ако нямате оплаквания, лекарят ви е казал, че имате раничка, от цитологичното изследване всичко е наред – например ПАП 1 или 2 и ви предлагат”раничката” да се „обгори” (с ток, лазер или лекарство) – най-добре потърсете второ мнение, обгарянето вероятно ще е безцелно и потенциално вредно! При наличие на цитонамазка от ПАП 3 до 5 следващата стъпка, която обичайно се прави е колпоскопия – също безболезнено изследване, при което се оглежда маточната шийка с уред наречен колпоскоп – той представлява оптична система и светлинен източник даващ увеличен образ на тъканите. Така може да се забележат нарушения, които да ориентират лекаря, от къде да вземе биопсия (частица тъкан). Вземането на биопсия причинява минимална болка (а често и никаква), практически не изисква обезболяване. Това обаче е изследване „златен стандарт”, с което категорично се преценява има или не болестни изменени и тяхната степен. За успокоение на пациентките ще спомена, че в големия си процент цитонамазките от група ПАП 3 се дължат на възпалителни промени или неподходящ момент на вземането им. В такива случаи е достатъчно съответното лечение и последващ контрол. Безразборното „обгаряне” на „ранички” освен стрес и дискомфорт на жената, може да се окаже далеч по-вредно. Първо – дава фалшиво чувство за сигурност на пациентката, че е решила бъдещи проблеми с маточната и шийка и тя престава да прави ежегодните цитонамазки. Второ – след обгарянето премествайки границата между лигавиците навътре към кухината на матката, тя става недостъпна за наблюдение и по-трудна за цитологично изследване, което би могло да забави ранната диагностика на рака. Защото HPV вирусите могат да атакуват и участъци разположени в канала на шийката на матката.

В какъв случай обгарянето е полезно?

Диатермокоагулация или лазеркоагулация (форми на унищожаване на тъканта със специален ток или лазер) се правят, когато има предраково изменение на тъканите. Медицинския термин е дисплазия. Изборът на метод зависи от степента на дисплазията и нейното място. По принцип се предшества от изследване на тъкан (биопсия) Възможно е деструкция („обгаряне”) да се извърши и на ектропион, при условие, че секрецията от него е причина за неповлияващо се по друг начин влагалищно течение. Това обаче е рядко и обгаряния правени без цитологични или хистологични промени по принцип са безсмислени.

Както по-горе стана въпрос, като основен виновник за рака на маточната шийка се смята HPV. Този вирус има множество типове, като само някои от тях причиняват рак. Това е причината в някои случаи да се налага освен цитонамазка да се определи и типа на вируса. Така лекарят по-точно може да прецени потенциалната опасност и да предложи оптималното лечение. Особено при млади жени, които тепърва ще раждат. Изследването е по-скъпо от цитонамазка и не се заплаща от здравната каса, но е осъществимо и у нас.

И накрая няколко думи за профилактиката. Както повечето пациенти знаят, вече има ваксина против рака на маточната шийка. До сегашните изпитания са повече от обещаващи. Ваксината създава имунитет срещу четири от най-опасните типа HPV. Ефикасността и е пряко свързана с ранното и приложение – още преди жената да се е срещала с вируса. За това подходяща възрастова група са момичетата и жени от 9 до 26 години. Ще направя само две уточнени: първо – ваксината не предпазва 100% от рак. Тя предпазва почти 100% само срещу четирите типа човешки папиломни вируси, които наистина са най-чести причинители, но не единствени. Второто уточнение: сравнително краткия период на тестване. За цялостна оценка на ефекта и ще е нужно още време.

Така че, ежегодните посещения при лекар и цитонамазката като метод за ранна диагностика са повече от препоръчителни.

********************
ПП : Информацията е взита от www.teenproblem.net