Битка за човечеството

Пращайте ми героите по ЛС. Задължително трябва да има следното:

Име:
Години:
Описание:
Снимка:
Характер:
Кратка история:


Героя на Kuikning
Име: Лорейн Скот
Години: 18
Описание: Лорейн е висока и слаба с къса черна коса и дълбоки пъстри очи. Бялата и кожа изящно подчертава нежните и черти.
Снимка: https://2img.net/h/i137.photobucket.com/albums/q224/alciona333/Fashion_01_by_larafairie.jpg
Характер: Лорейн е хладнокръвна и спокойна. Не обича шумните, големи компании и това бе едното от нещата, което я отличаваше от сестра и преди войната. Въпреки всичко обаче, тя избухва лесно. Държи много на принципите си и още повече на сестра си, защото тя е единствената и опора в този безнадежден момент.
Кратка история: преди да започне войната, Лорейн и сестра и Джейн са живеели заедно с родителите си в малка,но уютна къща в Бристоу, Англия. След като започва войната родителите й биват убити,а двете момичета се спасяват подкрепяйки се една друга.Двете успяват да оживеят до край на войната и когато тя най-сетне свършва всичко се е променило.Липсата на родителите им е най-малкия им проблем,тъй като сега светът е едно ново място,населявано от мутирали от радиацията същества в изродски форми и размери,без разум,водени от първичния си инстинкт-глад.Двете момичета трябва да се измъкнат от тях и да се насочат към Южна Африка,където е основан център за оцелелите след войната,пръснати навсякъде по света и чията единствена недежда е да стигнат до него.
Преди войната, Кимбър е изпитвала страст към свиренето на цигулка. Била е канена на десетки концерти. Където хиляди са се дивели на умението и да свири. Това обаче, не и е било от полза след това, защото била принудена да изостави страстта си.

Героя на ^Daughter of the night^:
Име: Джейн Скот
Години: 17
Описание: Джейн е средновисока,с дълга черна коса и тъмносиви очи,лицето й е чисто и бяло,а челото-високо.
Снимка: Джейн
Джейн,малко пребита
Джейн,преди да пръсне мозъка на някого или нещо
Кратка история: преди да започне войната,Джейн заедно със сестра си Лорейн(вижте другия герой) са живеели заедно с родителите си в малка,но уютна къща в Бристоу,Англия.След като започва войната родителите й биват убити,а двете момичета се спасяват подкрепяйки се една друга.Двете успяват да оживеят до край на войната и когато тя най-сетне свършва всичко се е променило.Липсата на родителите им е най-малкия им проблем,тъй като сега светът е едно ново място,населявано от мутирали от радиацията същества в изродски форми и размери,без разум,водени от първичния си инстинкт-глад.Двете момичета трябва да се измъкнат от тях и да се насочат към Южна Африка,където е основан център за оцелелите след войната,пръснати навсякъде по света и чията единствена недежда е да стигнат до него.
Характер: И на двете момичета Скот са порастнали преждевременно,научили са се да оцеляват сами и са станали по-силни,физически и психически,отколкото вероятно биха станали ако войната не бе започнала. Джейн и преди си беше силен характер,но винаги беше весела,забавна и обичаше големите компании,но тогава не се разбираше много със сестра си.Това преживяване ги сближи доста тъй като двете бяха единствените, които можеха да си помогнат и да си спасяват живота им стана навик.
Забавния характер на Джейн не бе изчезнал,но се беше доизменил и сега единственото,което й доставяше удоволствие беше да убива проклетите същества, които бяха убили родителите й и малкото хора,които обичаше.Сарказма почти не изчезваше от тона й,но Лорейн бе свикнала да го игнорира,тъй като и тя доста често го използваше.
И двете бяха подобрили “бойните си умения” ако това можеше изобщо да се нарече така,но определено инстинкта им за самосъхранение се беше изострил дотолкова изострен,че изглеждаха така сякаш са се занимавали с бойни изкуства преди.А всъщност единственото,с което се бе занимавала Джейн бяха спортни танци,но те бяха останали в миналото и едва ли сега някой пироет щеше да й спаси живота.

Ето героя на JACK2100:
Име:Джамал
Години:20
Описание:Висок 1,85-1,90 черна къса коса кафеви очи изглежда слаб на външен вид (заради глада)
Снимка: https://2img.net/h/i144.photobucket.com/albums/r172/jack2100/45-1.jpg
Характер:Прави се на непукист защото е свикнал да очаква нещо лошо а истинската му същност е грижлив човек
Кратка история:Точно когато бил на 5 годинки викнали бащата му в армията (баща му е бил военен) след няколко дена започнали да прехвърчат бомби над града (поради 3-тата световна война) с майка му отишли в най - близкото бомбообежището, повече за баща си Джамал не чул. Една сутрин се събужда в бомбообежището и вижда че е сам никога повече не чул нито за майка си нито за баща си.

Имайте предвид времето, в което се развива действието, като описвате героите и слагате снимки.

Годината е 2113. Човечеството е преживяло трета Световна война, която обаче се е оказала пагубна за по-голямата част от живота на Земята. Малкото оцелели са били разпръснати по различните краища на планетата и са били принудени да се борят за оцеляването си.Единствената незасегната част е била южната част на Африка, където по-късно управителите на оцелелите страни решават да съберат оцелелите от човешкия и животинския вид и да започнат работа по възстановяването на Земята. Правителствата обаче не могат да предложат помощ на оцелелите и те трябва сами да стигнат до спасителната база. Препятствието пред тях обаче са мутиралите от радиацията същества, които ще ги преследват до самият край на света…

Лорейн се събуди внезапно. Вятърът беше ударил някакъв предмет в прозорецът на мазето, в което бяха тя и сестра ú. Напоследък сънят ú беше толкова повърхностен, че се събуждаше от най-малкият шум. Джейн седеше на няколко метра от нея, подпряла гръб на мръсната стена, стискайки все така силно оръжието си. Налагаше им се да спят на смени и така винаги едната от двете се чувстваше по-уморена, но нямаха друг избор.
Беше изминала само една седмица, откакто бяха решили да напуснали дома си. Бяха чули по радиото (единствения източник на информация, заради унищожението на по-голямата част от сателитите) за създаването на спасителната база. От тогава, постоянно им се налагаше да бягат. И най-странното беше, че не бяха срещали други хора...поне не истински хора. На два пъти се бяха натъквали на странни същества, но и двата пъти, бяха успявали да се измъкнат преди нещата да загрубеят. Бяха решили да прекарат остатъкът от нощта в руините, на някаква къща и дори откриха, че има мазе, което е останало почти недокоснато от войната.
-Мой ред е. – тихо каза Лорейн.
Джейн кимна едва забележимо и се отпусна бавно надолу по дължината на стената. Оръжието остана да лежи на сантиметри от нея. Вятърът продължаваше да бучи в тъмнината. Лорейн се загледа в сестра си. Единствената светлина в малкото мазе идваше от старовременският фенер, който бяха намерили в един от шкафовете в зданието. До преди по-малко от три месеца двете бяха ужасно отчуждени една от друга. Рядко си говореха и не можеха да стоят заедно в една стая. Причините за това бяха много, но нито една от тях не се беше оказала достатъчно сериозна, за да им попречи да се сближат толкова много след смъртта на родителите им.
Остатъкът от нощта Лорейн изкара, мислейки за всичко, което се беше случило до сега. Когато първите слънчеви лъчи заиграха по мръсното стъкло на прозореца на мазето, Лорейн събуди сестра си. Леко докосване по рамото се оказа достатъчно за Джейн и тя скочи на крака. Двете събраха оскъдния си багаж (две одеала и малкото останали консерви) и излязоха през тесния капак на пода…

Тишина обгръщаше къщата като пелена и стъпките им отекваха глухо,като ехо. Бяха намерили това убежище след като слънцето бе залязало и не ми бе останало много време да огледат градчето,в което бха попаднали.
Джейн преметна издутата си раница над гръб и се насочи с бавна крачка към вратата.Слънцето вече бе изгряло над хоризонта и пустата улица беше напълно осветена.
Лорейн затвори капака на пода с шумно “туп” и я последва.Тихото “туп-туп” на бутушите им бе единствения признак,че нещо живо се движи.
Джейн се приближи до вратата и протегна ръка към дръжката и я дръпна бавно. Двете пристъпиха напред и за момент слънцето ги заслепи.
-Изглежда ми...пусто.-отбеляза Лорейн.Джейн я изгледа изпод вежди.
-По-добре пусто,отколкото пълно с онези зомбирани гадини!-изсумтя Джейн слизайки по стълбите.
Лекият вятър вдигаше пясъка от земята и го носеше ниско във въздуха.
-Мисля,че трябва да проверим за провизии.-отбеляза Лорейн все едно не е чула какво каза сестра й.-Не мисля,че това ще ни стигне за повече от няколко дни колкото и малко да ядем.
Джейн кимна.Двете тръгнаха надолу по улицата,а всичко беше застинало сякаш във времето.
-Кой ли град и било това?-попита замислено Джейн когато минаха над няколко сгради,които преди време може би са били поне двадесететажни,но сега се издигаха едва на пет-шест петра от земята.
-Много ли държиш да знаеш?-Лорейн сякаш изобщо не я слушаше,а отговаряше по енерция.Погледът й шареше напред-назад сякаш очакваше нещо да изкочи изневиделица.Джейн правеше същото,но това не й пречеше да се държи все едно,че и да има някой или нещо,това нея не я засяга. Минаха покрай някаква прашасала витрина и неочаквано Лорейн се закова на мястото си вперила поглед в нея.
-Какво?Какво има?-Джейн се бе върнала крачка назад и гледаше в същата посока.-Какво видя?
-Това е хранителен магазин.-отбеляза сестра й гледайки я изпод вежди.-По-добре е да влезем да видим дали има нещо.
-Според мен трябва да се разделим.-отвърна Джейн и сестра й се ококори срещу нея.-За малко имам предвид.Ти влез и виж дали ще намериш нещо,аз отивам ето там.-Лорейн проследи ръката на сестра си,но така и не разбра какво точно значи.
-Ти си луда.Не трябва да се разделяме!
-Слушай ме.!Ти влез в магазина,а аз ще вляза там. Ще се срещнем тук след пет минути.Става ли?
-Ако нещо се случи...-започна Лорейн,но Джейн я прекъсна.
-...излизаме навън и извикваме другата след което си плюем на петите.
Джейн усети,че сестра й е готова да спори още,затова бързо тръгна към магазина,в който смяташе,че ще намери неща,доста по-потребни от храна,най-вероятно с изтекъл срок или липса на вкус.
Бутна вратата и слънчевата светлина нахлу в отдавна непосещаваното помещение.Беше тъмно,изглеждаше направо непрогледен мрак след силното слънце навън.Джейн пристъпи вътре присвивайки леко очи. Тръгна бавно навътре опитвайки се да се ориентира чрез докосване.Пръстите й напипаха дърво високо горе-долу до гърдите й и тя прокара ръка по повърхността му.Беше нещо като барплот,или тезгях- в тъмнината не можеше да разбере със сигурност.
Пръстите й напипаха разбити стъкла и усети кратка болка,при което дръпна ръката си.Избута ги с ръкава си и те се посипаха тихо по пода.Подпря се с две ръце и се покатери на него прехвърляйки се от другия край и скачайки леко на земята.Застана неподвижна и се услуша-беше й се сторило,че чува някакъв шум.Зрението й вече бе започнало да привиква малко по малко,но все пак си ебше тъмно.Стъклата бяха толкова мръсни,че сякаш бяха закрити с черни завеси.
Отново започна да опипва предметите зад тезгяха и пръстите я напипаха нещо пласмасово и продълговато.Вдигна го и го опипа.Лека усмивка се появи на лицето й.Свали раницата си и откопча ципа,след което натисна копченцето отстрани на фенера и той за миг се поколеба преди да светне.Светлината освети посипания със стъкла тезгях пред нея,покрит целия в прах и стъкла,патрони и разни други неподтребни предмети.Обърна се и светлината попадна на стената,на която бяха наредени множество оръжия.Оръжеен магазин.Правилно се бе ориентирала.
Усмихна се и бързо засваля пистолетите от местата им пъхайки ги в чантата си.Нямаше особено място в нея,а пушки нямаше как да носят затова взе само по-дребните. Отвори шкафа и прибра всичките амуниции,които намери без да ги подбира.Остави своето оръжие на тезгяха и се зае да закопчава чантата си.И тогава отново го чу.Ясен,отчетлив шум.Застина,стиснала зъби около дръжката на фенера и остана така няколко секунди.Звуча беше дошъл отблизо.Преметна раницата на гърба си и взе двамата пистолета,които бе оставила за всеки случай-своя и един от новопридобитите.
Покатери се на тезгяха и скочи от другата страна,а нещата в чантата й изтракаха зловещо.Хвана оръжията с една ръка и взе фенера от устата си.Отстъпи бавно от тезгяха и вдигна фенера,за да освети останалата част от помещението.Нищо не се виждаше.
Пристъпи още по-навътре макар че едно гласче в главата й крещеше да се обърне и да излезе навън,но то бе заглушено от повтарянето на звука.Едно звучно туп-туп...като от стъпки...забавени стъпки.
Неочаквано фенерчето изгасна и Джейн изтръпна цялата стреснато.Вдигна го към лицето си и го изгледа гневно.Стаята отново беше потънала в мрак,от който я полазваха тръпки.Джейн сведе фенера надолу и го удари с другата си ръка няколко пъти преди той отново да светне.Вдигна го нагоре и изпищя изплашено.На около метър пред нея се бе появил някакъв мъж или по-скоро в друг живот е бил мъж.Сега беше разлагащ се труд,с висяща очна ябълка и белезникаво бяла кожа.Устата му беше леко отворена и слюнка се стичаше по дясната му буза.ръцете му бяха протегната ти към нея всеки момент щяха да я докопат.Инстинктивно Джейн вдигна оръжието и натисна спусъка.Куршума се заби право в челото му и го отхвърли назад.
Джейн се забави само една секунда още и после изхвърча през вратата,за да забележи как Лорейн се появява от отсрещната с восъчнобяла физиономия.В ръката си стискаше своето оръжие и определено бързаше да се махне от мястото,където бе била преди секунда.
-Компания?-предположи Джейн усмихвайки се,а страхът все още бе изписан на лицето й.Сестра й само кимна и погледна другото оръжие.
-От къде взе това?
-Казах ти,че трябва да се отбием до онзи магазин.-измърмори Джейн вдигайки оръжието си към двете фигури изникнали от оръжейния магазин.Усети,че сестра й й обръща гръб,което значеше че идва компания и от другата страна.-Избиваме тези и тичаме?-Лорейн се изсмя нервно,но се съгласи.Не че имаше особен избор.Можеха да изкачат да се съберат още и тогава да ги убият,но защо да си предизвикваха късмет.
Джейн стисна зъби и натисна спусъка.Куршума се заби право в рамото на зомбито(това беше единствената дума,с която момичето успя да ги нарече когато ги срещнаха първия път),и то се стовари на земята.Но после се заизправя все едно го бях ударила с камък и целта му отново се изясни.
-Цели се в главата!-извика Лорейн и ново “БУМ” процепи въздуха.Бяха се научили малко или много да улучват набелязаните мишени.Джейн с ужас забеляза,че зомбитата се увеличаваха.
Лорейн отстъпи назад и двете се блъснаха леко в една друга.Ръката на Джейн се отмести и куршума порази една от витрините и стъкла се посипаха по земята.Гледката, която ми разкри направо ми спря сърцето.
-Прикривай ме!-извика Джейн и още докато Лорейн се обръщаше да извика “Какво?!?” сестра й тичаше към витрината опитвайки се междувременно да стреля по изпречващите се по пътя й същества.
-ДЖЕЙН!-изкрещя Лорейн.-КАКВО ПРАВИШ?!?
Сестра й не отвърна,само се прехвърли през счупеното стъкло и се ухили срещу мотора зад счупената витрина.Мислено се помоли само дано е зареден и се покатери отгоре му.Отпусна степенката и за момент мотора пропадна .Натисна газта и в следващия момент направо й се прищя да изкрещи от радост.Мотора запали и тя се понесе малко несигурно напред.Не беше се качвала на такова чудо от ужасно много време.
Наби спирачки точно на метър от сестра си й извика да се качва.Лорейн се извърна за миг и я изгледа с широко отворени очи,но реалността я върна обратно и тя се прехвърли зад сестра си малко несигурно.
-Знаеш ли как се кара?-Лорейн обви ръце около кръста на сестра си и Джейн се усмихна натискайки газта.
-Винаги има първи път!

Пясъкът беше много нагорещен макар и слънцето да беше изгряло само преди няколко часа , Джамал се събуди той беше по средата на пустинята и се усмихна , усмихна се сама защото знаеше че още е жив . Водата му беше на свършване а храната вероятно щеше да свърши до другата сутрин . Стана прибра си одеалото взе си раницата сложе си ножа около кръста и потегли , нещо в пясъка проблясна той се затича за да го вземе накрая се оказа че това е само гилза , огледа се във всички посоки и незабеляза нищо нередно . Вървейки из безкрайната пустиня си мислеше дали в скоро време ще стигне до някой макар и разрушен град . Вървейки той си представи какво би било ако може да намери хнедокоснат хранителен магазин (което всъщност беше не възможно заради проклетата война) коремът му започна да къркори , извади половин пита хляб разделия на още две , едната половинка изяде а другата прибра в раницата . В далечината се забелязваха някакви разрушени сгради , след наколко минути той беше до тях , нямаше смисъл да ги претърсва за провизий защото се виждаше ясно че няма нища а и да има едва ли става за каквото и да било . Градът в който се намираше Джамал или поне това което бе останало от него си личеше че и преди войната не е бил особенно голям град момчето продължи да скита из пустинята.